21 oct 2006, 1:11

Въпросите сами ще се задават 

  Poesía
726 0 19
Когато слънцето отдавна е заспало,
там във светлата си слънчева страна,
и нощ тежка, като обратно огледало
дошла е над града със черна тишина.
В такива мигове ми се иска да крещя,
да събудя онзи, спящия във мен човек,
сама да се намеря и там да се помиря
със тъжния си силует и да открия лек.
Горях аз дълго, но не със буен пламък
по скоро само парех и затоплях леко.
Никога сърцето си не смених със камък,
но от желания си образ пак бях далеко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??