Върба

13 oct 2017, 0:48

Poesía » Otra

481 5 0

Върба, навела клони, плаче,
отпива бистрата водица.
До речен бряг самó сираче,
без братец мил и без сестрица.
Във трудност детството му мина,
от вятър брулено, от зима.
Така година, след година
порасна – истинска върлина.
Под сянката ѝ в летен пек,
почивка търсеха копачи.
С каручка там ще спре човек,
ще седнат морните орачи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върба

Искате да прочетете повече?

Propuestas