Върбице, защо си зелена,
защо тъй обичаш реката?
Върбице, защо си родена,
защо шумолят ти листата?
Родена съм малка, зелена
и мама бе толкоз зелена.
Обичам и пазя реката,
затуй шумолят ми листата.
Върбице, кажи ми сестрице,
за кой над реката тъжиш?
За кой си събрала сълзици,
за кой от години не спиш?
Събрала съм много в душата
сълзици - златни пендари
за мама де тук до реката
отсякоха върли дървари.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados