yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
580 9047
7 dic 2010, 0:17  

Върху най-белия облак 

  Poesía
784 0 15

"Бела съм, бела, юначе, бела съм света огрела."

 

Изтъках си мечта от слънчева прежда,

закичих я с късчета небеса

и тя засия, задъхана, обла и мека,

и росна лицето ми с триста надежди.

Изписах й вежди-гайтани,

очи като бистри герани,

с тополчена снажна душа

и хукнах със нея да катеря върхари

като млада невеста, току-що венчана

за момъка, слязъл от Горна земя.

Все по-нагоре... нагоре... нагоре...

Все по-близо до Бога –

да му поиска ръката ми,

с която съм го създала,

да я закичи с пендари,

да му пристана.

Върху най-белия облак

да се любя с мечта.

 

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??