Вземи си живота, заплетен във моя
и дните, усукани в тежки спирали.
Оставих те някъде там, на завоя.
Въртим се. Различни посоки избрали.
Понякога косо разменяме погледи.
През другото време сме толкова чужди.
Подреждаме пъзелно счупени спомени.
Изгубени каузи. Отчаяни нужди.
Вземи си ножовете, дето ме режат.
Очите - стомани, болезнено сини.
Онази умря. Със име Надежда...
Съвсем обяснимо. По много причини. ...