Върни се. Сам съм. Обещавам - няма да боли. Инак цял живот ще съм подвластен на твойте две невиждани очи. Върни се. Че треперя. И ще измръзнат скоро моите мечти. А имам нужда от постеля - със малко нежност, моля, ме завий. И затопляй леко в мене сетивата, поеми във шепи моите сълзи. Прави се пред света на непозната, но тази нощ при мене се върни. Че гасна! И не виждам вече, а не мога да живея сред мъгли. Без тебе съм като обречен да се лутам в лабиринти от лъжи. Без тебе... се изгубвам във гората и душата ми раняват сто стрели. Ограбват ме, а нямам вече злато. И няма я надеждата дори - че ще се върнеш. Въпреки страха, от дълбокото на тихите води. Че ще си моя - чакаща в нощта заедно от обич да горим. И няма ги цветята... И дъжда. Затуй върни се пак при мен и провери, с твойта нежна и копринена ръка, сърцето мое още ли тупти...
С удоволствие... след подобен стих!!! Та коя няма да се върне и да докосне това туптящо сърце?
Моите аплодисменти, за един мъж, който така красиво изразява чувствата си!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.