Омагьоса ме, как го направи,

как превърна живота ми в ад?

Намери ме, а после ме забрави,

като ненужна вещ пред чуждия праг.

Приласка ме и ме отхвърли,

не пожела да ме опознаеш дори.

Ако беше вникнал в душата ми,

щях ли да погубя своите мечти?

Ако ми беше дал шанс да те докосна,

пак ли би ме прокудил в нощта?

Ако устните ни се бяха срещнали,

щях ли сега да се лутам сама?

Какво ти попречи да ме прегърнеш,

толкова много те желаех до мен?

Но ти си тръгна и ме остави,

да посрещна новия ден.

Да се събудя без ръцете ми,

да се вплитат в твоите ръце,

и без ритъма на сърцето ми,

да звучи в едно с този на твойто сърце.

Да тръгна на някъде, без посока,

изгубила свойта пътеводна звезда.

А сега, когато тебе те няма,

по своя път, как бих могла да вървя?

До кога ще се скитам във тъмното

през хаоса на непознати земи?

И когато стигна до дъното,

ще дойдеш ли за да ме спасиш?

Ще ме изтръгнеш ли от сенките,

заради мен би ли станал различен?

Каквото и да направиш, моля те,

не ми забранявай да те обичам!

Обърни се, при себе си ме повикай,

преоткрий ме, с пръсти ме докосни,

остави ме в сърцето ти да проникна,

душата ми заедно с твойта душа да гори.

Ела пак при мен, допусни ме

във храма на своето тяло,

с нежни ласки опустоши ме,

като искри нажежени до бяло.

Да те търся сред безкрайни пространства,

съдбата така ме ориса.

Не ме наказвай със своето бягство,

със обич те моля - върни се!