2 abr 2007, 2:36

Върни се и пак ме излъжи 

  Poesía
1195 0 5
Мислех, че успях да избягам от миналото,
мислех, че спасих крехкия си свят,
мислех, че сглобих разбитите парченца,
мислех, че намерих онзи дълго търсен спасителен бряг.
Мислех, че сълзите са пресъхнали,
мислех, че виковете на мечтите са заглъхнали.
Мислех, че забравих твоето лице...
Мислех, че сърцето ми не обича вече
онова... другото... твоето сърце...
И така неочаквано... като пустинна буря...
заляха ме златистите пясъци на
предишните мечти... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??