Върни се, моля те, аз искам!
Имам нужда от твоите очи!
Върни се, моля те, аз виждам
само мъката без теб, уви!
Такава съм, обичам да ревнувам,
но трябва ли да съм сама?
Обичам те и знам че те погубвам -
прости ми, знам, че грешка е това!
Умирам като знам, че може
да не видя твоите очи.
И пак в самотното ми ложе,
дори и тишината да мълчи!
И се питам дали съм късметлийка,
че спря си погледа над мен...
И се питам... И се питам... Шегобийка!!!
Нима виновна съм, че паднах в твоя плен!
© Надя Стоянова Todos los derechos reservados
Като че ли е написано за мен.
Сигурно и други си мислят същото, важното е, да си докоснат от тази магия, наречена Любов!
Чудесно е!