Човешката лъжа ме завъртя.
И се заблъсках сякаш пеперуда
по стъклените ъгли на нощта
зад маската на кротка няма лудост
с изопнати на тръни сетива,
които чуват само звук от тихо
и устремът на никнеща трева.
А в дупки хората се изпокриха
да си ядат сами безвкусен хляб,
да си присветват до зори с цигари
и мракът им – озъбен, хищен, сляп -
по устните да пари, пари, пари... ...