14 oct 2007, 14:39

ВЪРТЕЛЕЖКАТА НА ГАЛИЛЕЙ 

  Poesía
485 0 4
                           едно
                           
                           Земята под мен се върти
                           и не мога да я догоня.
                           Разпознавам в нейните черти
                           най-мъдрата икона.
                           Днес няма свещ да запаля,
                           нито ще се прекръстя.
                           Само ще се повдигна на пръсти -
                           едно листо да откъсна
                           и с него ще я погаля.
 
                           Земята в  м е н  се върти
                           и не трябва да я догонвам...

  
                           две

                           Правя крачка напред,
                           а назад ме тегли нещо огромно.
                           Тъмно море,
                           целувало неистово всяка скала
                           преди да я отнесе
                           до ръба на хоризонта,
                           по който се изкачва слънцето.

                           Аз не съм скала,
                           нито безкрайна вода.
                           Оставете ми  м о я  кръговрат -
                           да се разпилея до дъх,
                           без да се връщам назад.

                           ... И напред ме тегли нещо огромно...                    

© Лилия Ресенска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??