Върти се колелото на живота.Шарена черга е дългия път.Всеки забравил е в своя си кътнесбъднати надежди, вместо за стока!
Отдавна децата в ръцете поехасвоите рожби и хляба насъщен.Пред тях се изправи живота могъщени свиха гнезда за които копняха!
Минава живота! Уж лека-полека...Но мъчим се в него да устоим,излишните думи да премълчим!Но... края е вече на тази пътека!..........Бодро летяха лета след лета.Бързо минаваха копнежните дни.В моите топли, кафяви очи,бавно се стеле сива мъгла!