Върви

30 abr 2019, 12:36

Poesía » De amor

707 3 2

Знам, че си отиваш вече
Моля те, недей, поспри
При мене остани поне за още малко
Докато сърцето престане да боли...

Виждам тръгнала си вече
Ще поседнеш ли до мен преди това
Всички спомени да си припомним
Един към друг запоследно да сведем глава

Знам, че не бива да оставаш
Обичала си ме едва
Когато аз душата си за тебе давах
Ти давала си я за друг така

Сега надежда няма
За две изгубени души
Които късно се намериха във времето
Остана само рана да кърви

Върви напред и стъпвай смело
Едничка моя, мъничка любов
Щастието зад ъгъла ще го намериш
Светът не ще бъде тъй суров

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

EliAli (ДЕА)

2019-05-02T16:05:19+03:00

Страхотно е! Имам чувството, че това са моите думи! 😢
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2019-05-02T10:14:24+03:00

Много силни чувства си вложила в стиха си , Ваня. Трудна е раздялата с едничката любов, дошла късно и не успяла да свие гнездо "За две изгубени души..." Имай Надежда, Вярвай и любовта ще те посети отново". Надявам се истинската, за която мечтаеш...