kocekoev (Константин Коев)
33 36
13 may 2009, 1:11

Върви се къпи 

  Poesía » De humor
1026 0 6

Досадното дърдорене побърква ме неистово.

Ужасно смехотворно е - ужасно е наистина.

Мъглива е усмивката и цялата ти визия.

И пак стоиш на мивката - аз гледам телевизия.

 

И чудим се и двамата - защо ли се обичаме,

къде ли е измамата, на друг ли ще се вричаме?!

Къде ни е катарзиса, поантата, интригата -

душите ни в тела ли са? Ще чуем ли авлигата?

 

Досадно дърдорù си, аз вече съм побъркан.

Не търся си причината, с която да си къркам.

Не виждам ти усмивката, не чувам ти гълчавата.

Дори да си под мивката, ти моя ще си цялата...

© Константин Коев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??