Досадното дърдорене побърква ме неистово.
Ужасно смехотворно е - ужасно е наистина.
Мъглива е усмивката и цялата ти визия.
И пак стоиш на мивката - аз гледам телевизия.
И чудим се и двамата - защо ли се обичаме,
къде ли е измамата, на друг ли ще се вричаме?!
Къде ни е катарзиса, поантата, интригата -
душите ни в тела ли са? Ще чуем ли авлигата?
Досадно дърдорù си, аз вече съм побъркан.
Не търся си причината, с която да си къркам.
Не виждам ти усмивката, не чувам ти гълчавата.
Дори да си под мивката, ти моя ще си цялата...