Върви си и ме остави сама да лекувам раните.

Върви си и не питай, колко много ме боли.

Вярвах ти, но ти уби една надежда, крепяща моята душа.

Вярвах ти, но ти уби малкото чувства, които ми бяха останали.

Ти угаси пламъчето в очите ми, което Той бе запалил и след това си отиде.

Ти погуби и вярата ми в любовта, и щастието, които Той даде на друга.

Вече нямам нищо... не искам и да имам.

Чувствам се толкова празна, че едва усещам болката.

Чувствам се толкова сама, че дори сълзите ми са пресъхнали.

Нямам вече сили за любов... забравила съм какво е да обичаш и да те обичат...

Нямам вече нищо за раздаване – нито любов, нито чувства, нито сърце.

Раздадох всичко, което имах и можех да дам, но в замяна не получих нищо освен самота, болка и тъга.

Търсех опора в теб, но и ти се оказа фалшиво щастие за мен.

Исках само да ме подкрепяш и разбираш, но, уви - ти помисли само за себе си – интересуваше се само от своите чувства.

Сега ще продължа сама - с гордо вдигната глава.

Ще продължавам да събирам сили, сили за любов!