Сбогом! Това е краят! Върви си!
Какво чакаш? Защо стоиш като закован!
Казах ти! Трябва да бягаш!
Само болка и мъка те чака с мен!
Хайде! Вратата отваряш!
Но пак не тръгваш сега!
Защо? Какво чакаш?
Подканям те... и минаваш през тази врата!
На двора се спираш и гледаш нагоре!
А от прозореца гледам те аз!
Какво чакаш? Сълзите ми ли те спират?
Това ли? Тръгвай сега!
И ето... ти тръгваш...
Минаваш бавно през пустия двор...
Обръщаш се, махаш за сбогом!
Чувствам се слаба, туй беше моят погром!
© Сладурркатта Todos los derechos reservados