Обичах те, признавам си тъй силно,
че изгубих се в своята любов,
живота си продавах за минутата,
прекарана в твоята ръка.
Отиде си, виних се и проклинах,
но времето ми рече с бурен смях:
„Недей плачи, не си виновен,
че обичта ти тя не оцени."
Това направи ме тъй силен,
стопи омразата за в час,
простих ти, даже те забравих
и прага аз на друга завещах. ...