Вървиш, вървиш

и спънеш се във камък,

пропаднеш в шахта,

блъсне те кола...

Вървиш, вървиш

животът - твърде кратък,

дните тичат неусетно,

миналото е мъгла...

Вървиш, уж бързаш

за някъде и нещо,

за точен час, кафе

или пък среща неотложна.

Вървиш, уж бързаш...

става ти горещо!

Защо така, братле

за теб е "Мисията невъзможна"?

Бързаш, но на място си

застанал неподвижно,

форсираш и не спираш ти!

Бързай, бързай...

времето "безгрижно"

никого не чака, а лети... лети.