rumbic (Руми)
330 4589
29 oct 2014, 7:35  

Вървя 

  Poesía » Otra
663 3 8

Ако поиска някой да ме види във прахта,

не се отчайвам и не спирам да вървя!

Да, силна съм и никога не съм сама,

дори и най-самотна да изглеждам на света!

 

Посявам малко зрънце топлина 

в онази, безнадеждно твърда почва,

смирена и с наведена глава,

макар и бавно, аз напредвам и вървя!

 

Откривам слънце в непрогледен мрак,

долавям песен в пустошта огромна!

Усмихвам се и на тъгата в този свят

и вярвам – любовта не е бездомна!

© Руми Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ее, малко ли е... 😀
  • Метеор! Приятелю мой! 😀 Добре си ми дошъл, за мен е чест! Ех, че хубаво стихче си съчинил..... и да знаеш, всичко разбрах, даже повече!!! 😀 Благодаря ти за гостуването!
  • Кръстина, не знаш колко много ме зарадва с този си коментар!
    Благодаря от сърце, за хубавите думи!
    Разбира се, нямам нищо против да споделиш стихотворението, би било егоистично да имам някакви претенции!
    Поздрави и от мен!!!
  • Благородно ти завиждам, че не съм аз авторката, на този прекрасен стих, дано нямаш нищо против, че ще си го споделя на моята страница във фейсбук, може би не само аз, а и много други като мен, ще разпознаят себе си в този твой стих, защото съвременната действителност, в която ние всички живеем, е причина много от нас, да виждат себе си в твоята лирическа героиня. Поздрави и за непобедимата лирическа, и за талантливата й авторка!
  • Фери, благодаря!
  • Голяма сила прочетох между редовете...
    Браво!
  • Благодаря от сърце!
  • Продължавай да вървиш и да се усмихваш!
Propuestas
: ??:??