14 jul 2006, 2:11

Вървя... 

  Poesía
1290 1 14
Вървя...
Вървя след реката разплакана,
минавам през живота насън,
а душата ми стене,
нещо в мене кипи
гняв,
болка,
сълзи....
Вървя по друмища незнайни,
следвам тъмната снага,
но тя не бърза, водите си влачи
по скръбния път към смъртта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никол Валентинова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??