15 oct 2024, 6:34

Вървя, октомври е ... 

  Poesía
293 4 6

Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.

Вървя и вдишвам пепелната прах,
перо на птица каца и ме гали.
Някой е сторил страшен, адски грях –
светът е пуст и тая пустош пари.

Вървя и разминават се със мен,
ту изгреви, ту залези разкошни.
И после ... пак е нощ, и пак е ден –
сърцето блъска с удари, тъй мощни.

Вървя, но не намирам миг покой,
а болката ми вече е изтляла.
Разсичам страсти, нажежени в зной.
Душата ми дали е още цяла?!

Октомври е, а сухата земя
от жажда е напукана и стене.
Очи затварям, чувам тишина
и свличам се покорно на колене…

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??