3 mar 2012, 11:16

Вървя по асфалта на моя живот 

  Poesía
495 0 3

Вървя по асфалта на моя живот,

виждам лампи угаснали от малко любов.

Срещам спомени, скрити зад лица непознати,

чувам усмивки и усещам тъга.

Не знaм накъде съм тръгнала и накъде да вървя.

Чувствам силната хватка на мойта амбиция,

гордо вплела се в сноп от лъчи.

Вървя по асфалта на моя живот,

забързана крачейки, вперила поглед във свойте мечти.

 

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!
  • Благодаря!

  • Харесва ми хрумването, образа и настроението.Успехи!Wali
    Виолета Томова
Propuestas
: ??:??