Вървях по твоите стъпки

21 ene 2011, 12:59

Poesía » De amor

1185 0 0

Видях те в утро нежно,

с поглед изпих те на глътки

и жаден останах си вечно.

С мисъл докосвах те тайно

и ходех по твоите стъпки

безспир в полето безкрайно.

В късен следобед си нежност,

която попивам с устни

и пия от от твоята свежест.

А вечер си спомен изваян,

в който мечтите изкусни

поемат по пътя безкраен.

Златко Станоев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.