Овцете си избираха водач,
но само вълци бяха кандидати.
От ранно утро чак до късен здрач
се точеха във стадото дебатите.
Песовете в стадото мълчаха,
овцете пък, надвикваха срама.
Два вълка изненадващо пробляха,
но нищо не последва от това.
Вълчееха се агънцата млади
и искаха промяна на мига.
Никой нож в дебата не извади,
защото бе по овчи правила.
Избраха вълк със много остри зъби,
чак кучетата ги обхвана страх.
Един овен реши да го осъди,
но не посмя защото било грях.
Сега овцете чакат пред софрата,
но не да вкусят чудни благини,
а да изпълнят с аромат тавата...
Овце вървят към жарки бъднини.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados