Улисани във делничният ден,
забравят хората... за себе си?!
Заровени в БИТието, уморени...
незрящи те остават за небето,
за песента на птиците отвън,
за слънчевите ласки, за усмивките.
Живеят в най-кошмарният си сън!
А после... Питат за милувките,
за топлината и копнежите...
"Къде избягахте нехайници?!?
защо оставихте ни със "стремежите"
за по-добър живот!?! Омайници, ...