Във черно и бяло си.
С обувчици готини.
Прическа и мъничко грим.
Усмихваш се хубавко.
Говориш уверено.
И някак го правиш със стил.
Общуваш без намеци.
И винаги права си.
Самата излъчваш контрол.
Познаваш околните.
Живота, нещата и нормите.
Дори си видяла и Нил.
А вечер в завивките,
oнези, най-белите,
сънуваш страхотни неща.
Морета и кораби,
и хора, и твари, и плажове.
И пак е дошла сутринта.
Пясък в пустинята
раздвижен, изтласкан от спомена.
Покрива там бели мечти.
Шармантра си, мила си,
изискана. В черно и бяло.
С обувчици мънички. Ти.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados