Във есента

24 feb 2012, 11:38

Poesía

434 0 3

Във есента

Във есента остават

само голи клони.

След лятото изгарят

злаци и листа.

А вятърът с камшици

Времето ни гони...

И често предвещава

края на Света!

Родиха се,

отраснаха

и вече вехнат...

Изминаха през лятото,

минутния си път...

А с туй изчезна днес

и тяхната утеха -

в очакване

и тях да заорат!

Вселената наметна

новата си дреха...

И Слънцето

зад обаци

невиждани

се скри.

И Пътниците път

към нищото поеха.

Тъжат в душите ни

несетите от нас

лехи!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Hekredel (Христо Славов)

2012-02-24T20:25:29+02:00

Чувствам се поласкан от отзивите, които сте написали!Благодаря за високата оценка!
fervor (fervor)

2012-02-24T18:36:27+02:00

Чудесен и емоционален стих!Поздравления и от мен Христо!
severianin (Валентин Чернев)

2012-02-24T11:48:10+02:00

Иносказателно и образно, пластично и емоционално... За съжаление внушенията са диктувани от жестоки закони и затова са в тъмния натюрел. Но това е неизбежно - биологията е страшна наука. Но стихът е богат на творчески инвенции, изказът - психологизиран, поантата - ясна и обобщаваща. Явен успех за автора. Поздравявам!