Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
21 dic 2006, 7:46

Във гънките на времето и дните 

  Poesía
591 0 6
Понякога изгубвам си очите,
гласът ми губи се в мъглите.
И често преброявам годините,
завръщащи ме в спомените.
Там плаче моята китара стара,
в раждясалите струни на надеждите,
там зее от младостта ми рана,
в потъпкана алея на мечтите.
Понякога отново искам да повярвам,
да литна в синевата, като птиче,
ала в жарта на болката заравям,
най-чудните си песни от звездите.
Понякога се случва, някак странно
животът си отива от годините.
Мечтаното остава неизживяно,
във гънките на времето и дните.
В кристална чаша виното рубинено,
през сълзите ми тихо се усмихва,
ала остава неизпито, недокоснато,
и утаяват се във него дните...

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • В кристална чаша виното рубинено,
    през сълзите ми тихо се усмихва,
    ала остава неизпито, недокоснато,
    и утаяват се във него дните...
    ...
    Прекрасно казано, Джейни!
  • Много хубав стих!
    Мъдър!
    Поздравявам те!
  • Мечтите понякога се сбъдват, стига да ги желаеш силно!!!
    Чудесно е!!! Поздрави отново!!!
  • Няма да им се дадем на годините, нали?
    Хубаво е, Жени!
  • "Мечтаното остава неизживяно,
    във гънките на времето и дните... "
    Много точно си го казала Джейни! Браво за стиха!
  • Много хубав стих, Джейни!!!
    Поздрави
Propuestas
: ??:??