12 feb 2013, 12:32  

Във името на любовта 

  Poesía » De amor
1168 1 10
Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната -
все от мене става капитан.
Плащам и за двама ни цената,
без да се оплаквам. Но не знам
колко още могат да те носят
крехките ми женски рамене.
Пак ли ще бездействаш, е въпроса!
Мъж бъди и ти веднъж поне.
Искам от сърце да се наплача,
искам в някой ъгъл да се свра...
Ти да се раздаваш - до петаче -
в името на мен и любовта.
Искам да съм слаба и страхлива!
Само че допусна ли това,
знам че още днес ще си отида...
 
Трябва да съм мъж! Но докога?

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз така искам поне веднъж да си позволя да съм слаба и страхлива... Но както е тръгнало, надали ще е в този живот.
  • Благодаря, че бяхте тук!
  • Тръгнеш ли по този път, връщане няма. Май ще трябва да си намериш някой, който може да е мъж повече от теб
  • Този стих те грабва от първо четене.Много ми хареса.
  • Наплачи се и виж какво ще се получи!Може пък да се получи още по-добър стих!
  • Браво! Това е участта на много жени.
  • Чудесно е, Васка!Направо се зарадвах!поздравление!
    Привет от мен!
  • Давай си поръчката от сега за следващият живот - да си мъж, така и така си свикнала вече... лирическата де
    А ако трябва да съм сериозна - хубав, тъжен стих, тя тази сила е до време.
  • Страхотно!!!
  • Хубаво стихо!
Propuestas
: ??:??