Във пяната на думите
Отиваш си - въздишка след усилие
и като спомен за краткото ни лято.
А онзи тъжен пясък и скалите - винаги
ще чуват влюбения плясък на водата
солта оставя сънени следи по пясъка
след отлива - убиец на пясъчните кули
От тогава сякаш в синьо свети въздуха
а в ляво има вакуум от казаните думи
Не си отивай със поредната илюзия,
че хладнокръвно съм застрелял сетивата ти
Като куршум с изместен център лъкатуша
във пяната на думите запратени по вятъра
не ми се връщаше във моята реалност
хареса ми света на твоите фантазии
там, дето дългобради пилигрими
покланяха се пред олтара на сърцето ти.
Където мимовете изиграха любовта ни
без думи – пантомима на живота ни
А споменът от тебе ще остане
изографисан с устни във сърцето ми.
дойдох на този свят без мисия
намерих я и ми е време да си ходя
За мен ще ти напомнят само залезите възпалени,
в които някога потапях върховете на стрелите си.
© Божидар Тодоров Todos los derechos reservados
Радост за очите ми е да те видя тук!
Гуш*миличък!
/Махни го това,червеното-"взема очите")/
Пиши!