Слънце тук, слънце там,
а аз вечно съм си сам,
кога ли и мен слънце ще ме огрее,
така че моето сърце от радост да полудее...
Така че и мен някоя да ме топли,
не с тяло, а с душата да ме стопли...
Кога ли ще дойде този ден,
в който ще има сърце и за мен...
Може би за това цял живот копнея,
с думи мили на някоя нежна душа да попея,
знам какво мога и какво не умея,
но искам във вечността да бъда с нея...
Е.П.
© Емил Павлов Todos los derechos reservados