Във Вечността на Мимолетното...

12 ene 2015, 8:01

Poesía » Otra

784 0 5

Във Вечността на Мимолетното...

... а цялата Човешка Вечност

сега е в двете ми ръце

и зная аз, че съм обречен,

но гледам твоето лице

с Надеждата, че в паметта ми,

изчистен от ненужна скръб

и образът ти ще остане-

завинаги любим и скъп...

Във Вечността на Мимолетното

Животът ни е странна смес:

от Времето- напред пресметнато

и изживяното до днес...

...И за Безсмъртие мечтаем

със Вечна младост може би,

но и с Любов подобно тая

преплела нашите съдби...

... а днес, когато съм прегърнал

възбудената твоя страст,

бих искал Времето да върна,

но в мимолетната му част!...

Коста Качев

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.