(Въз)Дух

11 jun 2024, 6:38

Poesía » Filosófica

337 0 3

Заквасен дух сред житна пита,
на бедни и богати стана(л) крал.
С любов събира(л) земната си свита.
Чрез нея векове, с любов, живял.

Готов съм да заложа,
дано го лесно понесеш,
че жив и днес е, Боже,
а ние го изхранваме със леш.

Остатъкът от почит си отива
в човешкото, затиснато с гранит.
Не ме разбирай, друже криво.
Днес нашето е просто Бит.

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2024-06-19T19:41:47+03:00

Благодаря Ви!
palenka (П Антонова)

2024-06-14T22:44:14+03:00

Успех!
Довереница (Дочка Василева)

2024-06-14T02:15:34+03:00

"Остатъкът от почит си отива
в човешкото, затиснато с гранит."
Уви... Така си е. Успех, Златокоске!