Nella_gold (Нели )
841 4525
5 feb 2011, 20:07

Въздишка тиха 

  Poesía » Otra
854 0 10

Не бях платима. Даже - без идея.

Все тръгвах, но до никъде не стигах.

Не бях жена, а просто – идеала

до неотдавна, но сега в съня останах.

 

Не съм различна, и дори презряна.

Във спомена за сенките – мечтая.

Сама дойдох, сама ще си отида,

простима, и донякъде виновна.

 

Не съм сияние, по-скоро отпечатък

от слънчеви лъчи - петно върху луната,

планинско ехо, огласило тишината,

до тебе – малка каменна пътека.

 

До гарата последна имам малко време.

В последния вагон ще седна, да не преча.

Премръзнала и малко побеляла,

дали ще доживея пролетта, не зная...

 

Не ме повика, но ще мина

през твоя сън – като перце от птица.

И като миг от спомени, вместо молитва –

до после само – със въздишка тиха...

© Нели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??