15 ago 2016, 17:31

Въздишки 

  Poesía
351 0 2

Въздишки

 

От толкова мъгла е тясно.

И само в тъмното проблясва,

една повикана надежда-

да почне да се поразрежда.

 

Тежи от много разстояние

недоизказаното във мълчание.

Еднакви, думите прелитат

и във една, мечтите сплитат.

 

Трепти дъхът ни в тъмнината.

И се прокрадват в тишината

две тънки- паяжини нишки-

от нас, отронени въздишки.

© Мари Елен- Даниела Стамова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??