Дълги коридори. Светлината идва от ъглите, а там във стаи полутъмни зелено-бели хора се надяват. Глухо е. Нарочно сякаш. И липсва… Въздух. - Ръкав ми дай за лявата – хирургът. Момчето се свива и скрива над мен, наоколо, в мен е студено. Както винаги в мен е студено. - Сега ще боли, Ясене! - Да – казвам, а мисля си “Кога не боли?!” - Скалпел за долната и попивайте! Само лампите виждам – Със много очи ме разглеждат, те се вглеждат с светлините си в мен и ме режат… - Попивайте, казах! - Кърви доста. - Попивай! На колко години си? - Малко над трийсет. - А случвало ли се е преди? - Не. Само горните хора остават в “преди”, а за нас има още, нали… Втори час. - Има още за нас – той сумти. - Сега ще боли, момче, не отваряй очи! Не отвръщам. И жълта отрова ме хваща за гушата и сякаш ме влачи към тъмни води… - Само трийсет секунди! Нямам въздух! А толкова искам… Въздух! Искам! Миришещ на спирт, въздух! Миришещ на повръщано, въздух! Пропит с пот, сълзи и кръв, въздух… Напоен с пикоч и мирис на тяло, Въздух! Искам всякакъв въздух ей, хора… Защото във “гръдна хирургия”… свършва.
Уникален си,много се радвам,че има такива таланти в България.
Страхотен,въздействащ,мрачен,истинен стих,който ме кара да се замисля за преходността и чисто човешкия делник,и празник,и еднообразие.Повтаряемост.Това е.Браво,Ясене!
Ако прочета още един такъв стих и сигурно ще трябва да пия валериан... Колко смешни са стиховете на разлюбените хлапета,за които светът свършва след раздялата, в сравнение с истинския живот...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Страхотен,въздействащ,мрачен,истинен стих,който ме кара да се замисля за преходността и чисто човешкия делник,и празник,и еднообразие.Повтаряемост.Това е.Браво,Ясене!