10 may 2017, 13:57

Въздухът в гърдите ми е буря! 

  Poesía
465 5 7

Опитвам се полекичка да дишам,

но въздухът в гърдите ми е буря.

Ето, че отново стих за тебе пиша, 

за това как искам тихо да те чуя...

Самотата ми виновна е, аз зная.

И това, че липсваш ми ужасно ти...

Обичта си плаха искам да призная,

родена в трудните и страшни дни.

Не знам дали ще ми повярваш...

Но знам със сигурност, че е така!

За поредна глътка ти ми трябваш,

за да прогониш моята сега тъга...

Относителна е думичката мила-

но споделена ли е, носи радост тя!

По-малко ще боли ме всяко жило,

щом извадено е то от Любовта!!!

 

© Ивелина каменова Todos los derechos reservados

Посветено на един много добър и скъп за мен човек!

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Издишай бурята и вдишай Любов.
    Поздрав!
  • Посвещението е затрогващо! Много мили думи, които ме накараха да се замисля колко пъти признаваме истинските си чувства, въпреки страха! Благодаря ти и поздрави, Иве!
  • Страхотно посвещение, Иве! Докосва сърцата! Поздрави!
  • Копнеж за любов, за две топли ръце-истинско щастие, без въздух достатъчен в гърдите, но с много усмивки и щастие. Поздрави!
  • Звездичке, това е буря от копнежи... Поздрави!
  • Скрита надежда долавям, Иве. Колкото повече се опитваш да задържиш бурните емоции, присъщи на любовта, толкова по-силни и стихийни стават те.Поздрави!
  • Прекрасно е Ивелина.Почувствах бурята в гърдите ти, искрени поздравления от мен.
Propuestas
: ??:??