Разпъни ме на кръста, Любов!
Изподраскай със нокти сърцето.
Изкопай със ръцете си ров,
погреби ме надолу с лицето.
Щом възкръсна - да гледам назад.
Все към тебе! Без прах във очите.
Да ме стоплиш след гробния хлад,
да възкръснат след мен и мечтите.
Засипи ме със тонове пръст,
посади върху гроба ми ружи.
И скамейка сложи - вместо кръст
(за почивка поне да послужи).
Накажи ме с гнева си суров.
Прицели се в главата ми!... Стреляй!
Свършвай бързо! Убий ме, Любов!
Същността ми владей и разделяй!
24.05.2007 г.
Д. Дечева
© Дарина Дечева Todos los derechos reservados
Сигурно и затова е толкова изпепеляващо...........