Земята се разбуди днес,
над мене златен дъжд посипа,
тържествен пролетен цъфтеж
окичи грохналите сипеи.
Отвън разпукнали блестяха
игликите край мокри друми,
а бащината родна стряха
зашепна непознати думи.
Почука вятър приказлив,
на прага слънцето се спъна,
разля се топло и сънливо,
огря във жълтичко салкъма.
За тази земна благодат,
навярно има грижа Господ.
Кажете, ако спре при вас,
че го очакваме на гости.
© Слави Тодоров Todos los derechos reservados
Чудесен стих си написал!
Да ти е светло в душата и благословено перото!
Как ме радваш, ако знаеш!
Благодатя ти!!!