В забързания трафик на живота
с препълнен „хард” от чакащи проблеми,
очите ми посрещат самотата
на погледи отчаяно преуморени.
Във лудата абсурдна надпревара
бездушни хора викат озверени,
от болка, отчаяние и празнота позната
настръхнали лица, изстрелват думи нажежени.
На фона мрачен в тъмната картина
долавям крясъци подобни от тълпа,
която безпощадно след Исуса вика:
„Разпни Го” с яростна злина. ...