ВЪЗКРЪСВАНЕ
Аз те виждах – преди да те срещна.
И рисувах те – без да те гледам...
Аз сънувах – как погледът сведен
озарен бе от пламък на свещи...
Аз познавах косата ти чудна,
а не бях я докосвал със пръсти...
И рисувах – рисувах я лудо
на вълни как се спуска към кръста ти...
Не познавах дори и лицето ти...
Ни смеха, ни гласа ти бях слушал.
Ала ето, че днес във ръцете ми
доверчиво намирам те сгушена...
Аз те виждах, познавах те, мила...
И когато рисувах, се кръстех...
Ти в мечтите ми бе се родила...
И със теб днес отново възкръсвам...
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados