Къде си тръгнал в пустошта житейска...?!
Скъднеят непотребни ветровете.
А някога помагаха ти, за да дишаш
и да пренасяш мислите си надалеко.
Разместиха се хълмовете на живота
и вдъхват само кривогледа тръпка.
В условно наклонение пристъпваш
и в мъртви тръни бъдещето търсиш.
Навярно всичките полета са ти писти
и твоят дух жадува да възлезе
над гребените на връхлитащите истини
в небе, където няма да залезе.