ВЪЗМЕЧТАНА
Във сребролунна нощ ме приюти
сред своето притулено блаженство
на неизказаните ти мечти
за коронясаното съвършенство!
Преливаха желателни слова,
затихнали в безкрая на покоя...
Но в гънките на пламенна душа
отекна страстен зов – да бъдеш моя!
Въздъхна среброликата луна –
след нея слънцето ще гастролира
и в тънък сноп вълшебна светлина ...