Възможно ми е да обичам само,
за друго свобода не ми остана.
Но ето, сещам силното ти рамо
и зная, няма да оставя рана.
До теб да бъда поискала не бих,
ако не се стопи докрай снега,
ако във чуден и омаен, нежен стих
завинаги не заплетем дъга.
Не ще ме спират, както по-напред
учудени, очите ми безпътни.
Ти ще дочакваш светлия си ред
сред кал и жадни вади мътни. ...