Възраждане

18 mar 2006, 13:37

Poesía

637 0 2

Вятъра леко разклаща клоните,
дъжд от листа заваля.
-Гледай-птиците отлитат но юг...
Есента бавно простига..

Носи се тъжна романтика
от бавно отиващото си лято,
природата постепенно умира,
заедно с любовта в сърцето ми...

Виждал ли си красотата на езерото,
листата,носещи се по водата,
отражението на отлитащите птици,
изоставящи тъжната гора...

Есента пробужда се на ново,
като птица Феникс се възражда
от пепелта на умиращата природа,
дано и моето сърце някой ден да я последва!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

delfin4e (Алекс)

2007-01-14T00:43:52+02:00

ти си най-живото създание което познавам!)
ЧАР (Чавдар Кунчев)

2006-11-21T15:11:28+02:00

стих за есента написан напролет...или в сърцето е било залез...
ти си 4удо...