Когато старостта почука на вратата,

аз ще съм някъде навън!

Ще срещам с мъничък букет зората

или ще чакам - моя обич, теб!

Когато старостта почука на вратата,

аз ще прегръщам топлината,

донесена от твоите ръце!

Прости ми, моля те!

Навярно бързала си

да ме видиш!

Да си побъбрим на кафе.

Да споделиме клюките -

тъй както може би е редно.

Или поне приятелски да помълчим.

Но някак си не ми допада

да ти отварям пътната врата!

Да жертвам времето за обич

срещу възможността тук сутрин

да те срещам

все тъй отчайващо намусена и зла.

Прощавай, просто ще го кажа -

не искам да се срещам с теб!