11 jun 2007, 15:15

Възраст 

  Poesía
687 0 0
Когато старостта почука на вратата,
аз ще съм някъде навън!
Ще срещам с мъничък букет зората
или ще чакам - моя обич, теб!
Когато старостта почука на вратата,
аз ще прегръщам топлината,
донесена от твоите ръце!
Прости ми, моля те!
Навярно бързала си
да ме видиш!
Да си побъбрим на кафе.
Да споделиме клюките - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Бързева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??