Лято,
оседлай
душата ми,
и я яхни,
и запрепускай
с нея,
и
нека станете
побратими,
и „Аз...“ -
да каже тя -
„ ...пред теб благоговея!“
Лято,
оседлай ми
същността
за колкото напред небето
позволи
лета!
А сетне
в друго измерение
ти - лято, пак да си ми въжделение!
Но днес, когато твоят Божи зной въвлича
в наздравица сърца, душѝ и сетива,
възторжено пред тебе коленича
и за любов и мир чрез теб света зова!
© Стоян Минев Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Самите думи ухаеха на лято. Виното беше лято, хванато в бутилка и запушено с тапа »