11 feb 2018, 10:22  

Взаимно наранени... 

  Poesía » Otra
602 0 0

Неочакван удар с думи-рикошет, проби безмълвно тишината.
Снежинката направи пирует и се стопи в мъглата...

 

Безмълвен в ъгъла стоя и мисля, с мисли сякаш вятър,
разпилява ги тихо в нощта, в приказен безмълвен театър.

 

Не очаквах тези думи не, но ги приемам сякаш някак,
не бяха казани от теб, а съм сънувал сатаната.

 

Годините тежат над нас, a с тях недоизречените мисли.
и всичко казано без глас, недоизказано  ни липсва...

 

Не винаги мечтата е мечта, в утробата на времето родени,
и никога не знаем как и кога, ще сме взаимно наранени... 

© Dark Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??