8 ene 2010, 22:08

Взаимност 

  Poesía » Otra
804 0 14
Морето вкуси моите сълзи,
крилете мокри си разпери,
прегръдката за мен откри -
душата ми да не трепери...
Но избърза птица бяла,
солената прегръдка ми отне
с крилете морски полетяла -
за мен остана синьото небе...
То дари ми своята безбрежност
с полета на волен слънчев лъч,
изведнъж открих стаена нежност
във звъна на детска глъч...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??