Вземи ме ветре на крилата си, отнеси ме далече от тук, отдавна се давя в сълзите си, в гърдите ми напира вик. Ветре, чуваш ли безмълвното стенание на сърцето? Чуваш ли плачът на душата? Дете изгубено аз плача в тишината. Плача, ридая без вик, без надежда. Отнеси ме ветре далече от спомена, от рани кървящи, от болката смазваща! От мисълта, че съм обречена, тебе ветре да гоня, а себе си да губя...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.